20 feb 2014, 20:29  

... можебилюбов... 

  Poesía » De amor
635 0 1
Копнеех да съм твоето пристанище
след дългобурни пътешествия.
Хвърли котва и си почини!
Защо се взираш в неизвестното,
и те влекат тъмните вълни?
Но знаех - няма да останеш ти:
монотонният прибой
е като бавно изтезание.
- Добре, тръгни пак, не стой -
чака те ново разстояние...!
Не ми дължиш нищо.
Какво че еднонощни ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мирослав Райчев Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??