Копнеех да съм твоето пристанище
след дългобурни пътешествия.
Хвърли котва и си почини!
Защо се взираш в неизвестното,
и те влекат тъмните вълни?
Но знаех - няма да останеш ти:
монотонният прибой
е като бавно изтезание.
- Добре, тръгни пак, не стой -
чака те ново разстояние...!
Не ми дължиш нищо.
Какво че еднонощни ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация