Мокри капки топло слънце
бавно премижават в моите очи,
като стар паянтов кораб
чакам да проблясна в морските вълни.
Тиха, непресторена усмивка -
с зъби бели като пролетни цветя,
бяга от лицата без почивка
да споходи други в други части на света.
Плавен танц със плахи стъпки
се опитва да разсее есента -
да изчака люлякът да се разпъпи,
да попеят цветовете песничка една. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up