23 may 2012, 16:57

Мокро слънце 

  Poesía » Del paisaje
918 0 4
Мокри капки топло слънце
бавно премижават в моите очи,
като стар паянтов кораб
чакам да проблясна в морските вълни.
Тиха, непресторена усмивка -
с зъби бели като пролетни цветя,
бяга от лицата без почивка
да споходи други в други части на света.
Плавен танц със плахи стъпки
се опитва да разсее есента -
да изчака люлякът да се разпъпи,
да попеят цветовете песничка една. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симона Гълъбова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??