Мокри капки топло слънце
бавно премижават в моите очи,
като стар паянтов кораб
чакам да проблясна в морските вълни.
Тиха, непресторена усмивка -
с зъби бели като пролетни цветя,
бяга от лицата без почивка
да споходи други в други части на света.
Плавен танц със плахи стъпки
се опитва да разсее есента -
да изчака люлякът да се разпъпи,
да попеят цветовете песничка една. ...