Когато нямам нищо повече от стих -
така реален като мен, бездомната...
И думите, с които свих
една постеля - да ти е удобно,
ще нарека стиха си да ни е домът
(такъв едва ли си помислял)
и всяка дума ще е път,
а аз ще му придавам смисъл.
Но в междуредия ще се отричам,
бездумна ще съм в някои от дните.
В такива дни не ми надничай
мълчанията зад стените, ...