ulianka (Юлия)
85 296
7.09.2011 г., 15:23 ч.

Монолог на една поетеса 

  Поезия » Любовна
577 0 6

Когато нямам нищо повече от стих -
така реален като мен, бездомната...
И думите, с които свих
една постеля - да ти е удобно,
ще нарека стиха си да ни е домът
(такъв едва ли си помислял)
и всяка дума ще е път,
а аз ще му придавам смисъл.

Но в междуредия ще се отричам,
бездумна ще съм в някои от дните.
В такива дни не ми надничай
мълчанията зад стените,
защото нямам друго - само листи
и бялото им никак не прощава.
Домът ни ще превърна в писта,
а аз - в отлитащата Хала.

Когато нямам нищо повече от стих,
ще тръпнеш да си главният герой,
на който с прости думи обясних,
че ще е той и само той.
Повярва ли ми, или не? Не зная,
ти помниш - някога си писал,
че никой не отказва Рая
във чисто ябълковия му смисъл.

 

 

 

04.08.2010*

© Юлия Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • На Вики и Минка - приятен ден и благодаря
  • Интересен стих.
    Поздрави, Юлия!
  • Впечатлена съм!Приятен ден.
  • Към Димитър: Ева е обобщен образ в случая... Би се разочаровала, ако попадне в днешната ситуация, в която сезонът на дините превъзхожда отвсЕкъде сезона на ябълките... Но и това е друга темаУдоволствието е по-скоро за мен
    Към Ангел:Благодаря ти за ласкавия коментар Тиха нощ!
  • Вълнуващ и въздействащ монолог.
  • Лично аз и на Ева не бих отказал...ама това е друга тема
    Винаги те чета с удовлствие,Юлия.
    Поздрави.
Предложения
: ??:??