Jul 30, 2007, 2:29 PM

Море и въздух 

  Poetry
674 0 5
Тръгвам по асфалта.
Гората
шепне, че ме чака
водата.

Сядам на високо.
Морето
влива сенчест бриз във
сърцето.

Лодка обикаля.
Чадъри
пазят бяла плът от
кахъри.

Капят водорасли.
От мъка
островът се губи
в разлъка.

Птици върху камък.
Не искам
въздуха с мечти да
притискам.


ПП: Много ми липсвате! Като се върна от морето, ще ви чета по-редовно.

© Валентин Евстатиев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??