30 jul 2007, 14:29

Море и въздух 

  Poesía
675 0 5
Тръгвам по асфалта.
Гората
шепне, че ме чака
водата.

Сядам на високо.
Морето
влива сенчест бриз във
сърцето.

Лодка обикаля.
Чадъри
пазят бяла плът от
кахъри.

Капят водорасли.
От мъка
островът се губи
в разлъка.

Птици върху камък.
Не искам
въздуха с мечти да
притискам.


ПП: Много ми липсвате! Като се върна от морето, ще ви чета по-редовно.

© Валентин Евстатиев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??