30 июл. 2007 г., 14:29

Море и въздух 

  Поэзия
673 0 5
Тръгвам по асфалта.
Гората
шепне, че ме чака
водата.

Сядам на високо.
Морето
влива сенчест бриз във
сърцето.

Лодка обикаля.
Чадъри
пазят бяла плът от
кахъри.

Капят водорасли.
От мъка
островът се губи
в разлъка.

Птици върху камък.
Не искам
въздуха с мечти да
притискам.


ПП: Много ми липсвате! Като се върна от морето, ще ви чета по-редовно.

© Валентин Евстатиев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??