Един моряк във изгрева се взира
и със любов поглежда своя син,
а болката в душата го раздира
и гърлото посипва със пелин.
Несподелени мигове, години
и празници, пропити със тъга.
Узрели, неоткъснати малини
и махаща за изпровод ръка.
Самотни нощи, блянове горещи
и вперени за отговор очи.
Жадувани, но твърде кратки срещи
и куп недоизказани мечти. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up