29.01.2008 г., 17:48 ч.

Морски дълбини 

  Поезия
637 0 4
Един моряк във изгрева се взира
и със любов поглежда своя син,
а болката в душата го раздира
и гърлото посипва със пелин.

Несподелени мигове, години
и празници, пропити със тъга.
Узрели, неоткъснати малини
и махаща за изпровод ръка.

Самотни нощи, блянове горещи
и вперени за отговор очи.
Жадувани, но твърде кратки срещи
и куп недоизказани мечти.

Как времето отминало се връща
и как лекува детската душа,
когато отегчена се обръща,
за да не срещне старата вина...               

© Наташа Басарова Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??