Слънцето оплете ми в косите
бримки от изгаряща позлата.
Нежно пък надиплят ми вълните
пухени дантели по краката.
В плен съм на захирен сън. Със стражи -
чайките и стъпките по плажа.
И не помня... Някъде отивах?
Синьото закотви ме в простора.
Виж, дори реките тук се вливат,
а удавници са само хората.
Приливът ме носи надалече
към ръба между море и вечност... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up