2.07.2018 г., 7:07 ч.

Морско 

  Поезия » Друга
693 9 17
Слънцето оплете ми в косите
бримки от изгаряща позлата.
Нежно пък надиплят ми вълните
пухени дантели по краката.
В плен съм на захирен сън. Със стражи -
чайките и стъпките по плажа.
И не помня... Някъде отивах?
Синьото закотви ме в простора.
Виж, дори реките тук се вливат,
а удавници са само хората.
Приливът ме носи надалече
към ръба между море и вечност... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миглена Миткова Всички права запазени

Предложения
: ??:??