2 июл. 2018 г., 07:07

Морско 

  Поэзия » Другая
681 9 17
Слънцето оплете ми в косите
бримки от изгаряща позлата.
Нежно пък надиплят ми вълните
пухени дантели по краката.
В плен съм на захирен сън. Със стражи -
чайките и стъпките по плажа.
И не помня... Някъде отивах?
Синьото закотви ме в простора.
Виж, дори реките тук се вливат,
а удавници са само хората.
Приливът ме носи надалече
към ръба между море и вечност... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миглена Миткова Все права защищены

Предложения
: ??:??