Sep 19, 2017, 8:21 PM

Мостът Алма 

  Poetry
732 0 0
III част от цикъла
Сдържа дъха си Париж и се гмурка
в мътно безмълвни, дъждовни вълни.
Редом със моста на Сена мъждука
хладно тунелът с безброй светлини.
Мрак и вода, призрачни сенки
в тих, хаотичен, нестроен бяг.
Сена е Стикс точно в този момент,
точно на този подземен бряг.
Стражът Харон е изваян от камък
и е потънал до пояс в вода.
Сам и без лодка, застинал под Алма, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Димитрова All rights reserved.

  Трябва да пуснем нашите скъпи мъртви. Скръбта и чувството за несправедливост, че са ни били отнети, ги задържа на земята. Така те не могат да намерят покой, губят безсмъртните си души и се превръщат в русалки.

Random works
: ??:??