19.09.2017 г., 20:21 ч.

Мостът Алма 

  Поезия
733 0 0
III част от цикъла
Сдържа дъха си Париж и се гмурка
в мътно безмълвни, дъждовни вълни.
Редом със моста на Сена мъждука
хладно тунелът с безброй светлини.
Мрак и вода, призрачни сенки
в тих, хаотичен, нестроен бяг.
Сена е Стикс точно в този момент,
точно на този подземен бряг.
Стражът Харон е изваян от камък
и е потънал до пояс в вода.
Сам и без лодка, застинал под Алма, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Всички права запазени

  Трябва да пуснем нашите скъпи мъртви. Скръбта и чувството за несправедливост, че са ни били отнети, ги задържа на земята. Така те не могат да намерят покой, губят безсмъртните си души и се превръщат в русалки.

Предложения
: ??:??