Разхождах се по улиците на града.
Учителката първа аз видях.
С прошарена коса. С поглед мил.
Това бе тя! Моята учителка добра!
Споменът от детството ми се завърна.
За миг си спомних, сякаш е сега.
Когато страхливо със сълзи на очи,
прекрачих прага на онази малка стая.
С поглед плах, погледнах я в очите.
На мига разбрах, че няма страшно,
че тя не е само моят първи учител.
Тя е и мой приятел в радост и беда. ...