22.03.2018 г., 11:37 ч.

Моята първа учителка 

  Поезия » Друга
1922 1 2

 

Разхождах се по улиците на града.

Учителката първа аз видях.

С прошарена коса. С поглед мил.

Това бе тя! Моята учителка добра!

 

Споменът от детството ми се завърна.

За миг си спомних, сякаш е сега.

Когато страхливо със сълзи на очи,

прекрачих прага на онази малка стая.

 

С поглед плах, погледнах я в очите.

На мига разбрах, че няма страшно,

че тя не е само моят първи учител.

Тя е  и мой приятел в радост и беда.

 

Нежно се усмихна и подаде ми ръка.

С погледа си топъл, сякаш казваше ми тя:

„ Не плачи!“, „ Недей!“, „Тук не си сама!“

„Не се страхувай ти!“, „Ела!“

 

Тя научи  ме да пиша и чета.

Да вярвам в доброто.

Да бъда силна.

Да сбъдвам своите мечти.

 

Трудехме  се всеки ден.

Решавахме задачки с усмивка на лице.

Пишехме- тире,чингел, лулички,

с малките треперещи  ръчички.

 

Когато ни разказваше в час

и разкриваше пред нас света.

Слушахме я мълчаливо във захлас,

сякаш не искахме да свърши този час.

 

Тя бе много търпелива,

винаги усмихната, учтива.

 Да това беше тя,

моята първа учителка- мечта.

 

Споменът за нея винаги ще пазя.

Невероятно близка ми е тя.

Учителката първа, оставила в мен следа.

Днес отново аз и БЛАГОДАРЯ!

© С. П. Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Всяка учителка е щастлива да има поне една такава ученичка. Това е стимул да следва призванието си. Дано все повече ученици ги оценяват. Прекрасно посвещение! 🌷
  • Докато четях твоето стихотворение се замислих. Мен моята баба ме научи да чета и пиша, да смятам. Тя бе моята учителка.
    Благодаря ти за това, че ме върна назад в спомените ми.
Предложения
: ??:??