Feb 11, 2009, 12:50 PM

Мраморен път 

  Poetry » Other
1692 0 29
(Посветено на всички знайни и незнайни,
нелепо загинали по пътищата)
Мантинелно се обеси самотата
на онзи безпощадно ням завой.
И мраморно впечата се тъгата -
(последица фатална след запой)
Там тежките сълзи са отпечатък,
дамгосал овдовелите очи...
А черните жалейки са остатък,
напомняйки ни колко сме... сами.
И колко е безизразно и празно
след шепота отвъден на смъртта. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деси Инджева All rights reserved.

Random works
: ??:??