Мраморен път

11.02.2009 г., 12:50 ч.

Поезия » Друга

5.0 / 18

1701 0 29

(Посветено на всички знайни и незнайни,
нелепо загинали по пътищата)
Мантинелно се обеси самотата
на онзи безпощадно ням завой.
И мраморно впечата се тъгата -
(последица фатална след запой)
Там тежките сълзи са отпечатък,
дамгосал овдовелите очи...
А черните жалейки са остатък,
напомняйки ни колко сме... сами.
И колко е безизразно и празно
след шепота отвъден на смъртта. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Неприказка
(Не)написано

Изписах и последните си листи. Мастилото отдавна май изсъхна. Остана само този лист... И мислех със ...
Любов за подслон

Полудялото чувство на мрака с изтънелия сърп на нощта е любов, дето вечно ни чака и не гасне дори в ...
Любовта има много лица

Избухваха любови отведнъж и гаснеха пожари пред очите ми, завръщаха се много не веднъж и с нова обич...

Още произведения »