11 feb 2009, 12:50

Мраморен път 

  Poesía » Otra
1708 0 29
(Посветено на всички знайни и незнайни,
нелепо загинали по пътищата)
Мантинелно се обеси самотата
на онзи безпощадно ням завой.
И мраморно впечата се тъгата -
(последица фатална след запой)
Там тежките сълзи са отпечатък,
дамгосал овдовелите очи...
А черните жалейки са остатък,
напомняйки ни колко сме... сами.
И колко е безизразно и празно
след шепота отвъден на смъртта. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деси Инджева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??