Nov 13, 2020, 8:00 AM

Музата и Поета 

  Poetry » Phylosophy
768 0 1
Ти си тази,която преследвам...
Господи,колко съм уморен!
Някъде - в порива на кръвта ми,
често се спирам -сам и смутен...
Може би аз не те заслужавам -
толкова крехка,смела до смърт!
Цялото войнство в себе си сбрала!
Аз - презрян летописец...без път.
Даваш сили,с които се храня.
Даже си вярвам - равен по дух,
бих ли достигнал твоето рамо -
следвайки слово с делото тук? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маргарита Петрова All rights reserved.

Random works
: ??:??