Ти си тази,която преследвам...
Господи,колко съм уморен!
Някъде - в порива на кръвта ми,
често се спирам -сам и смутен...
Може би аз не те заслужавам -
толкова крехка,смела до смърт!
Цялото войнство в себе си сбрала!
Аз - презрян летописец...без път.
Даваш сили,с които се храня.
Даже си вярвам - равен по дух,
бих ли достигнал твоето рамо -
следвайки слово с делото тук?
Музо крилата,как се поучих?
Минах през кал,погром и покров...
Бях не светец ,на Дявол - съдружник!
Сляпа къртица - на Божи гроб!
Свещ да запаля - ще ме окаят.
Хляб да замеся - ще загорчи!
Думи събирам - стари и млади
да те приемат в свойте Мечти!
Истино моя - кръст недоносен!
Пиша с перото:-Благодаря!
Ти не ми даде туй що изпросих,
но позволи ми да се родя!
© Маргарита Петрова Todos los derechos reservados
La obra participa en el concurso:
Това предизвикателство е много интересно и твоят поетичен отговор е добър. Желая ти успех!😃