Ти си тази,която преследвам...

Господи,колко съм уморен!

Някъде - в порива на кръвта ми,

често се спирам -сам и смутен...

Може би аз не те заслужавам -

толкова крехка,смела до смърт!

Цялото войнство в себе си сбрала!

Аз - презрян летописец...без път.

Даваш сили,с които се храня.

Даже си вярвам - равен по дух,

бих ли достигнал твоето рамо -

следвайки слово с делото тук?

Музо крилата,как се поучих?

Минах през кал,погром и покров...

Бях не светец ,на Дявол - съдружник!

Сляпа къртица - на Божи гроб!

Свещ да запаля - ще ме окаят.

Хляб да замеся - ще загорчи!

Думи събирам - стари и млади

да те приемат в свойте Мечти!

Истино моя - кръст недоносен!

Пиша с перото:-Благодаря!

Ти не ми даде туй що изпросих,

но позволи ми да се родя!