Музика в нощта
Нощта бездънна,
шумно-мълчалива,
звуци на тишина
в душите разлива.
Дъждът отмива по Раковски
разпилени човешки души.
Просяк привично протяга ръка,
а листът безразлично мълчи.
В залата градска Лика и Генко
с нас споделят картини.
Есента се маскира
на умираща пролет,
а до фонтанчето снимки
черно-бяло зоват:
- Човече, спри и погледни ни!
Озаряват улици неоновите реклами,
очи търсят в нощната тъмнина,
но Нея я няма и тях заслепява
най-ярката и страшна –
черната светлина.
- Докосни ме сега – умоляват някого, -
на любовта тази нощ била посветена.
Кълне се друг никога да не забрави
своя танц с жената в червено.
Премръзнали сенки клатушкат се бавно,
залъгвайки себе си с минало славно.
До луната билет някой купува,
иска при нея в нощта да будува.
Друг се пита какво да направи,
но с безразличие дъха му задавят.
Завинаги да е млад трети желае,
но без обич светът синева без край е...
В хотел „Калифорния” очаква ме стая,
странно оживен е пътят към ада,
заедно богатите хора скучаят,
жетони раздавайки за награда.
В парижка нощ някого умоляват:
- Мила, дай ми още един шанс!
Мълчат устните. Отговор няма.
Животът засвирва последен каданс.
А вятърът отнякъде довя в дланта ми
премръзнала умираща калинка.
Опитах да я стопля, но... отиде си...
Понякога се случва да обикнеш...
© Вили Тодоров All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Случва се... Понякога!
-
Благодаря, че сте отбили при мен!
-
А вятърът отнякъде довя в дланта ми
премръзнала умираща калинка.
Опитах да я стопля, но... отиде си...
Понякога се случва да обикнеш.
Хареса ми. -
странно оживен е пътят към ада,
голямо надбягване е за там
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
