ВТ (Вили Тодоров)
620 2657
19 окт. 2010 г., 23:27

Музика в нощта 

  Поэзия » Другая
683 0 4

 

 

Нощта бездънна,

шумно-мълчалива,

звуци на тишина

в душите разлива.

 

Дъждът отмива по Раковски

разпилени човешки души.

Просяк привично протяга ръка,

а листът безразлично мълчи.

 

В залата градска Лика и Генко

с нас споделят картини.

Есента се маскира

на умираща пролет,

а до фонтанчето снимки

черно-бяло зоват:

- Човече, спри и погледни ни!

 

Озаряват улици неоновите реклами,

очи търсят в нощната тъмнина,

но Нея я няма и тях заслепява

най-ярката и страшна –

черната светлина.

 

- Докосни ме сега – умоляват някого, -

на любовта тази нощ била посветена.

Кълне се друг никога да не забрави

своя танц с жената в червено.

 

Премръзнали сенки клатушкат се бавно,

залъгвайки себе си с минало славно.

До луната билет някой купува,

иска при нея в нощта да будува.

Друг се пита какво да направи,

но с безразличие дъха му задавят.

Завинаги да е млад трети желае,

но без обич светът синева без край е...

 

В хотел „Калифорния” очаква ме стая,

странно оживен е пътят към ада,

заедно богатите хора скучаят,

жетони раздавайки за награда.

В парижка нощ някого умоляват:

- Мила, дай ми още един шанс!

Мълчат устните. Отговор няма.

Животът засвирва последен каданс.

 

А вятърът отнякъде довя в дланта ми

премръзнала умираща калинка.

Опитах да я стопля, но... отиде си...

Понякога се случва да обикнеш...

 

© Вили Тодоров Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Случва се... Понякога!
  • Благодаря, че сте отбили при мен!
  • А вятърът отнякъде довя в дланта ми

    премръзнала умираща калинка.

    Опитах да я стопля, но... отиде си...

    Понякога се случва да обикнеш.

    Хареса ми.
  • странно оживен е пътят към ада,




    голямо надбягване е за там
Предложения
: ??:??