May 19, 2012, 10:16 AM

Мълчание 

  Poetry » White poetry
772 0 5

Мълчание

 

Белотата ме обгръща,

разтворила небето

в светлосиньо.

Огненият диск на слънцето

изгаря дърветата в тъга.

 

Самотата в мен ме плаши.

Без вяра,

изгубена от хората,

нишката с живота

бавно изтънява.

 

Някъде в безветрие вървя.

 

Сълзите парят,

лицето ми е мокро от дъжда.

Така ще си отида,

няма да оставя

никаква следа.

© Даниела Петракиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??