19.05.2012 г., 10:16 ч.

Мълчание 

  Поезия » Бели стихове
791 0 5

Мълчание

 

Белотата ме обгръща,

разтворила небето

в светлосиньо.

Огненият диск на слънцето

изгаря дърветата в тъга.

 

Самотата в мен ме плаши.

Без вяра,

изгубена от хората,

нишката с живота

бавно изтънява.

 

Някъде в безветрие вървя.

 

Сълзите парят,

лицето ми е мокро от дъжда.

Така ще си отида,

няма да оставя

никаква следа.

© Даниела Петракиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??