Мълчание
Белотата ме обгръща,
разтворила небето
в светлосиньо.
Огненият диск на слънцето
изгаря дърветата в тъга.
Самотата в мен ме плаши.
Без вяра,
изгубена от хората,
нишката с живота
бавно изтънява.
Някъде в безветрие вървя.
Сълзите парят,
лицето ми е мокро от дъжда.
Така ще си отида,
няма да оставя
никаква следа.
© Даниела Петракиева Все права защищены