Дъждът по прозорците се стича
и капките умират бавно...
Защо тъгата в мен гори
и времето блуждае странно?
Раздухва вятърът мечтите,
отнася ги в небесния покой...
Бучи тъй глухо във ушите.
Осмислям пак живота свой...
Светкавица нощта пронизва
и злобно, ядно ехо се топи.
Това не пречи, дъждът се стича бавно...
Зад прозорците страхът мълчи.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up