23 ago 2008, 18:38

Мълчанието на страха 

  Poesía » Odas y poemas
841 0 7
Дъждът по прозорците се стича
и капките умират бавно...
Защо тъгата в мен гори
и времето блуждае странно?

Раздухва вятърът мечтите,
отнася ги в небесния покой...
Бучи тъй глухо във ушите.
Осмислям пак живота свой...

Светкавица нощта пронизва
и злобно, ядно ехо се топи.
Това не пречи, дъждът се стича бавно...
Зад прозорците страхът мълчи.

© Елмаз Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??