23 авг. 2008 г., 18:38

Мълчанието на страха 

  Поэзия » Оды и поэмы
839 0 7
Дъждът по прозорците се стича
и капките умират бавно...
Защо тъгата в мен гори
и времето блуждае странно?

Раздухва вятърът мечтите,
отнася ги в небесния покой...
Бучи тъй глухо във ушите.
Осмислям пак живота свой...

Светкавица нощта пронизва
и злобно, ядно ехо се топи.
Това не пречи, дъждът се стича бавно...
Зад прозорците страхът мълчи.

© Елмаз Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??