Oct 17, 2010, 11:24 PM

Мърка... 

  Poetry
671 0 19

Желания неопитомени

оградата прескачат

на страха.

 

Гонят се мигове

с мечти ранени

и падат като есенни листа.

 

Прекършените клони

на тъгата

все още се целуват с радостта.

 

Със меки лапички

измива се вината

и мърка в шепите на съвестта...

© Веселка Стойнева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??