Мърка...

Oct 17, 2010, 11:24 PM

Poetry

711 0 19

Желания неопитомени
оградата прескачат
на страха.
Гонят се мигове
с мечти ранени
и падат като есенни листа.
Прекършените клони
на тъгата
все още се целуват с радостта.
Със меки лапички
измива се вината
и мърка в шепите на съвестта...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Мърка...

Want to read more?

Random works