17 oct 2010, 23:24

Мърка... 

  Poesía
673 0 19

Желания неопитомени

оградата прескачат

на страха.

 

Гонят се мигове

с мечти ранени

и падат като есенни листа.

 

Прекършените клони

на тъгата

все още се целуват с радостта.

 

Със меки лапички

измива се вината

и мърка в шепите на съвестта...

© Веселка Стойнева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??