Мърка...

17 oct 2010, 23:24

Poesía

736 0 19

Желания неопитомени
оградата прескачат
на страха.
Гонят се мигове
с мечти ранени
и падат като есенни листа.
Прекършените клони
на тъгата
все още се целуват с радостта.
Със меки лапички
измива се вината
и мърка в шепите на съвестта...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Мърка...

Искате да прочетете повече?

Propuestas