(По случай 83 години от рождението му)
Измъкнах се от дъното на пъкъла
и въглени от мъка надживях.
Звездите светят винаги по мръкнало,
а ти блестеше някъде сред тях.
В нощта на битието непрелистено
душата си в тефтер ми подари.
Защо далече скитала си, Истино,
че чак сега във стих ми се откри?
Защо скръбта е гмуркане в дълбокото,
а болката – катарзис до безкрай?
Перото как намира си посоката ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up
Поетът Дамян Дамянов ми беше и ще ми остане завинаги пример за вдъхновение! Той беше изпята болка в стихове, която има силата на утеха!