17 янв. 2018 г., 22:53
(По случай 83 години от рождението му)
Измъкнах се от дъното на пъкъла
и въглени от мъка надживях.
Звездите светят винаги по мръкнало,
а ти блестеше някъде сред тях.
В нощта на битието непрелистено
душата си в тефтер ми подари.
Защо далече скитала си, Истино,
че чак сега във стих ми се откри?
Защо скръбта е гмуркане в дълбокото,
а болката – катарзис до безкрай?
Перото как намира си посоката ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация
Поетът Дамян Дамянов ми беше и ще ми остане завинаги пример за вдъхновение! Той беше изпята болка в стихове, която има силата на утеха!