17 янв. 2018 г., 22:53

На Дамян Дамянов 

  Поэзия » Гражданская
1479 6 13
(По случай 83 години от рождението му)
Измъкнах се от дъното на пъкъла
и въглени от мъка надживях.
Звездите светят винаги по мръкнало,
а ти блестеше някъде сред тях.
В нощта на битието непрелистено
душата си в тефтер ми подари.
Защо далече скитала си, Истино,
че чак сега във стих ми се откри?
Защо скръбта е гмуркане в дълбокото,
а болката – катарзис до безкрай?
Перото как намира си посоката ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ясен Ведрин Все права защищены

Поетът Дамян Дамянов ми беше и ще ми остане завинаги пример за вдъхновение! Той беше изпята болка в стихове, която има силата на утеха! 

Предложения
: ??:??