(По случай 83 години от рождението му)
Измъкнах се от дъното на пъкъла
и въглени от мъка надживях.
Звездите светят винаги по мръкнало,
а ти блестеше някъде сред тях.
В нощта на битието непрелистено
душата си в тефтер ми подари.
Защо далече скитала си, Истино,
че чак сега във стих ми се откри?
Защо скръбта е гмуркане в дълбокото,
а болката – катарзис до безкрай?
Перото как намира си посоката ...