На един луд
Срещам го понякога на тротоара,
с жестове невидимите си овце да кара,
всичко е истинско - като навик стар -
стадото завръща лудият овчар.
Всичко - имената, с които ги зове,
всичко друго - само не горките му овце.
Но той така изкусно гегата си мята
и всеки път различно дири нещо по земята,
че аз, като във внезапна някаква магия,
започвам да се взирам, овцете да открия.
Представих си вместо улицата сива, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up