ZAPP (Запрян Колев)
140 2332
9.03.2011 г., 10:06 ч.

На един луд 

  Поезия » Философска
929 0 7

             На  един луд

 

 

Срещам го  понякога   на тротоара,

с жестове  невидимите си овце да кара,

всичко е истинско - като навик стар -

стадото   завръща  лудият  овчар.

 

 

Всичко - имената,  с които ги зове,

всичко друго - само не горките му овце.

Но той така изкусно  гегата  си  мята

и всеки път различно дири нещо по земята,

 

 

че аз, като във внезапна някаква  магия,

започвам  да се взирам, овцете да открия.

Представих   си   вместо улицата сива,

в  главата  му гледката щастлива.

 

 

Поле... и той с тънкорунното си стадо,

далечна песен, тръпка във сърцето младо,

златно   слъце, облак, бърз повéй  

- дай  на овцете пáша, а пък ти живей, живей...

 

 

Замислих се  за днешния  си ден,

за жребия на всеки отреден

- в  този свят  суетен и надут 

той бе избрал да е човек - макар и  луд.

© Запрян Колев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много си взел да помъдряваш,а няма нужда толкова
    Стария ZAPP пишеше кратко и в краткостта му се намираше думата която да те пореже и да ти остави белег - "краткость сестра таланта"

    ZAPP,не знам коя е музата ти но определено е в странна поза

    п.с.: почнал си да пишеш пренасищащо...и все пак 6+ от мен
  • Допадна ми.
    Поздрав.
  • Благодаря Ивон, Радка !
  • С поздравления за силния стих!
  • Така е Джейни,човешката душа е една огромна загадка.Дори нашата собствена за нас самите.
  • Аз не зная, дали лудите са луди...те си имат свой свят, своите мисли, и дали по нещо не приличат на нас самите, когато пишем, мислим или рисуваме образи и картини, или когато тъгуваме и хлипаме, като малки дечица, някой да ни погали и приюти в прегръдката си, ако е така аз безспорно съм луда!
    Лудостта е вътре в нас, когато обичаме, когато се радваме, във всеки един миг, когато се отлепяме от земната си същност!
  • Харесах.Да подкарвам овцете...
Предложения
: ??:??