На един луд
Срещам го понякога на тротоара,
с жестове невидимите си овце да кара,
всичко е истинско - като навик стар -
стадото завръща лудият овчар.
Всичко - имената, с които ги зове,
всичко друго - само не горките му овце.
Но той така изкусно гегата си мята
и всеки път различно дири нещо по земята,
че аз, като във внезапна някаква магия,
започвам да се взирам, овцете да открия.
Представих си вместо улицата сива, ...