lubara (Любомир Николов)
204 782
May 28, 2009, 7:24 AM

На една синеочка 

  Poetry » Love
1531 0 4
Понякога съм толкова раним
във любовта си невъзможна.
Избухнала като немерен стих,
омайваща, коварно сладка
и тревожна.
И тази рана не зараства,
макар че искам
със разума си да я излекувам.
Понякога съм толкова щастлив
със тази болка да я имам.
Засипвам с думи твоите очи
и бавно в свойта неизмерна радост ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любомир Николов All rights reserved.

Random works
: ??:??