lubara (Любомир Николов)
204 782
28.05.2009 г., 7:24 ч.

На една синеочка 

  Поезия » Любовна
1416 0 4
Понякога съм толкова раним
във любовта си невъзможна.
Избухнала като немерен стих,
омайваща, коварно сладка
и тревожна.

И тази рана не зараства, 
макар че искам
със разума си да я излекувам.

Понякога съм толкова щастлив
със тази болка да я имам.
Засипвам с думи твоите очи
и бавно в свойта неизмерна радост
аз се сливам.

© Любомир Николов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • ( Мария, Нели, Мариела, Вилдан, Любов.)
    Благодаря ви! Всяко стихотворение е едно преживяване. А когато и читателя го преживява, значи си е заслужавало да бъде споделено.
  • Разум и любов- обреченост! Хареса ми! Поздрави, Любо!
  • Сладка болка, а някои и това нямат...
  • Понякога е добре да сме щастливи с болката си... Поздрав!
Предложения
: ??:??