На една синеочка

28 may 2009, 7:24

Poesía » De amor

1515 0 4

Понякога съм толкова раним
във любовта си невъзможна.
Избухнала като немерен стих,
омайваща, коварно сладка
и тревожна.
И тази рана не зараства,
макар че искам
със разума си да я излекувам.
Понякога съм толкова щастлив
със тази болка да я имам.
Засипвам с думи твоите очи
и бавно в свойта неизмерна радост ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

На една синеочка

Искате да прочетете повече?

Propuestas