На Гергана

Mar 7, 2018, 9:56 AM

Poetry » Other

695 2 3

Ела след залез, моето момиче,
когато съм притихнала и уморена.
Да ти разкажа колко много те обичам
и как не мога дъх да си поема.
Когато си далече съм ненужна,
след залез само спомени напират.
Звездице моя малка, теменужна
без тебе смисъл в нищо не намирам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

На Гергана

Want to read more?

Random works