marisa72 (Мария Мирчева)
24 15
7 mar 2018, 9:56

На Гергана 

  Poesía » Otra
621 2 3

Ела след залез, моето момиче, 

когато съм притихнала и уморена.

Да ти разкажа колко много те обичам

и как не мога дъх да си поема.

 

Когато си далече съм ненужна,

след залез само спомени напират.

Звездице моя малка, теменужна

без тебе смисъл в нищо не намирам.

 

© Мария Мирчева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??