Ела след залез, моето момиче,
когато съм притихнала и уморена.
Да ти разкажа колко много те обичам
и как не мога дъх да си поема.
Когато си далече съм ненужна,
след залез само спомени напират.
Звездице моя малка, теменужна
без тебе смисъл в нищо не намирам.
© Мария Мирчева Все права защищены