Apr 1, 2007, 8:42 AM

на Христо Фотев.. 

  Poetry
3836 0 5
         На този бряг завинаги остана,
         едно момиче бледо и само,
         с графичната картина на даляна
         и с нежният романс на Адамо...

         И няма вече кораби и вятър.
         И няма лунен блясък по брега.
         Било е всичко сън или театър -
         ела до мен, седни и пий тъга...
 
         Понякога ще светне тъй нетрайно,
         едно сияние - призрачно, само.
         Но може би при мен съвсем случайно
         ще дойде песента на Адамо...        
         
          

© Цветан Бекяров All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??