1 abr 2007, 8:42

на Христо Фотев.. 

  Poesía
4004 0 5
На този бряг завинаги остана,
едно момиче бледо и само,
с графичната картина на даляна
и с нежният романс на Адамо...
И няма вече кораби и вятър.
И няма лунен блясък по брега.
Било е всичко сън или театър -
ела до мен, седни и пий тъга...
Понякога ще светне тъй нетрайно,
едно сияние - призрачно, само.
Но може би при мен съвсем случайно
ще дойде песента на Адамо...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цветан Бекяров Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??