На този бряг завинаги остана,
едно момиче бледо и само,
с графичната картина на даляна
и с нежният романс на Адамо...
И няма вече кораби и вятър.
И няма лунен блясък по брега.
Било е всичко сън или театър -
ела до мен, седни и пий тъга...
Понякога ще светне тъй нетрайно,
едно сияние - призрачно, само.
Но може би при мен съвсем случайно
ще дойде песента на Адамо...